Блогът на Илия Михайлов

Не помня последният път, когато четох хартиена книга. Може би минаха няколко години. Оттогава до днес литературата, която прекарвам през душата, ума и сърцето си, е чрез моя киндъл. Причината да посегна отново към т.нар. „хартиен носител“ бе обстоятелството, че книгата, която исках да препрочета, я нямаше в електронен вариант. Гледахме се с нея известно време. По-точно тя ме наблюдаваше с любопитство, полегнала уморено върху стелажа на библиотеката. Питаше ме сякаш какво стана с онзи „юноша бледен“, който бях преди двадесет години, когато затворих последната ѝ страница, опитвайки се да осмисля какво е посланието ѝ към мен. Като че ли чакаше кога най-после ще реша да посегна към нея отново.…

Бързам първо да призная, че до скоро не познавах Светомир Бабаков като автор. Попаднах съвсем случайно на една от неговите книги – „Червеният автобус“, издателство „Христо Г. Данов“, 1966 г. За да бъда честен докрай, избрах я заради корицата, която ме привлече без да знам защо и как. Просто търсех в Читанка – Моята библиотека български автори, които не съм чел все още. Обичам да откривателствaм литературно. Свалих книгата и прочетох първите изречения. Историята започваше със слънчев летен ден в Пловдив, което ме спечели окончателно. Ако трябва да вкарам този роман в някаква жанрово-тематична рамка, бих казал че носи отличителните белези и изразните средства на социалистическия реализъм. Ако успеете да…

Удовлетворен съм! Днес приключих и втората редакция на книгата на българския учен, краевед и генеалог г-жа Бистра Риндова „Страници от миналото на Пазарджик“ II част. Новото издание е допълнено с богат снимков материал, документи и факти, много от които ще бъдат публикувани за пръв път. Готови сме и с проекта за корицата, който виждате. Негов автор е жена ми Valantina Започваме да „редим“ самата книга и предпечатната ѝ подготовка. След това ще търсим финансиране, за да възкресим за нов живот този безценен исторически труд и да го подарим на хората, които го очакват.

Пред вратата на магазина за дрехи втора употреба една охранена оранжева котка се припича под лъчите на ниското ноемврийско слънце. Притворила е очи в лениво блаженство и само от време на време хвърля поглед към широката павирана улица, колкото да задоволи любопитството си, неспиращо да й напомня за себе си. Раздрънкан син микробус Форд „Транзит“ завива тромаво зад ъгъла, сякаш за да допълни усещането за мързелива съботно-обедна лежерност. Продавачката от магазина, която е излязла навън да пуши, отпива от кафето си, докато гледа как фордът оставя във въздуха след себе си две-три пожълтели листа и гъст прахоляк. След минута вратата на съседния салон за красота се отваря и оттам излиза…

„Ежедневнсти“, 2021 г. Издаттелство „Белопринт“   В памет на Мария (1947 — …) и Георги (1944 — …) Точкови За съжаление тази история е истинска. В основата и е положен Камъкът на страданието и личната трагедия на моята духовна сестра Петя, която безкрайно обичам. Аз просто я написах по свой начин. Лекарки са. И двете. Пътуват всеки ден до по-малкия съседен град. Работят в местната болница. Поредното им дежурство е зад гърба им. Седят в празния автобус и са вперили поглед навън, където вечерта бавно спуска своето черно наметало. А ноемврийският дъжд тихо започва да трополи с капките си по мръсното стъкло. Едната от пътничките сваля за миг очилата си,…

По повод 1-ви ноември отдавам почит на още един истински български будител, който обаче остава някак малко познат на широката публика, но не и за нас, професионалните историци. Това е Хаджи Найден Йованович, когото приживе наричали „Татарпазарджичанина“ (1805 – 1862). Български възрожденски учител, писател и книгоиздател. Роден е в с. Хаджилий (дн. Юнаците), Пазарджишко. След смъртта на родителите си се преселва в Пазарджик, където учи и работи при вуйчо си – епископ Дионисий Агатоникийски (1730 – 1827). Сам се определя като „ревнител болгарского просвещения, учителя и книгопродавец по всея Словено-Болгария.” Учител е в Пазарджик (до 1834), а след това няколко години и в Батак, после работи като книгоиздател и пътуващ…