Блогът на Илия Михайлов

Искахме да отдадем почит към великата Маги Смит, която ни напусна тази седмица, а как по-добре да го направим, ако не с някой от нейните филми. Попадна ни „Жената с вана” (The Lady in the Van) (2015). Режисьор Никълъс Хитнър. Оказа се точно по вкуса ни – една типично английска история, разказана по типично английски начин, която те отвежда в лондонския квартал „Камдън“ през 70-те години на XX век. Въздействащ разказ за живота на една бездомна старица (Маги Смит) и самотен писател (Алекс Дженингс), които съжителстват като съседи цели 15 години край един стар жълт микробус. С грациозната аристократичност на староанглийска овчарка филмът не търси одобрение и не дава отговори…

Добре, вече официално мога да представя корицата на моята осма книга под заглавие “Лично”, която влиза тези дни за печат. Това е поредната ни съвместна инициатива с готините хора и мои приятели от Издателство “Планини”.След като книгата излезе, ще направим и няколко представяния в различни градове.В нея, освен моите опити в мерената реч и импресиите, ще откриете няколко невероятни графики на художничката Boriana Ivanova – Borianotti, която от години живее и твори в Манчестър, Великобритания. Боби е автор и на корицата.Боби, благодаря от сърце за всичко!Редактор е моят събрат по перо Стоян Терзиев (Дружество на писателите – гр. Пловдив), който написа и предговора, а коректор – моят съратник, колега и приятел Iva Simeonova.Благодаря и на двамата…

„Приближаване“, 2022 г. Издателство „Планини“ Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има – “чиста и свята”. Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас. Взирам се в почерка на най-достойния българин. Попивам за пореден път всичко написано от ръката му. Опитвам се да си го представя как прегърбен на някое трикрако столче пише тези толкова лични редове: “Току-що се яви зората. В един прекрасен майски ден. Излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где, към кого да тръгна? Кой…

Днес Бон Скот, ACDC (1946 – 1980) ❤ щеше да празнува своя рожден ден. За съжаление нямам честта да го познавам лично, но всички ние – милионите фенове на бандата в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник. За други – лошото момче, за което адът не е опасно място. Трети виждат в него символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка…

Приех Варлам Шаламов преди години в моята литературна Светая светих и той завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.

Иван Керезов е роден на 15 юни 1951 година в Пазарджик. Родителите му Стоянка и Георги Керезови са работници.  Баща му за кратко е председател на мебелна кооперация “Свобода”. Има сестра Гинка Керезова-Кеворкян, юрист по професия. Иван завършва с отличен успех ОУ “Георги Брегов” и гимназия “Константин Величков” през 1969 година. През есента на същата година е приет в Софийския университет ” Климент Охридски”, специалност “История”. Там негови преподаватели са най-добрите за времето си и свободомислещите историци в страната. Завършва през януари 1974 г. с профил – „Нова и Най-нова история“. Мобилизиран е в НШЗО “Христо Ботев” в Плевен до 30 септември 1975 година. След уволнението си постъпва на работа…

Бях щастлив в четвъртък вечерта (06.06.2024) да видя толкова много млади хора, събрани на едно място в името на модерната българска рок музика. Причината – представянето на новия албум на СТОЙНОСТ – отвън/отвътре (album promo) + Stereodive @FabricBar, Plovdiv Отново чудесен саунд и дълбоки послания, които те карат да се замислиш – запазената марка на бандата, която все повече набира скорост, популярност и фенове. Не слушайте какво говорят хората, слушайте Стойност! Повече от тяхното изкуството: https://www.youtube.com/@stoinost.official instagram.com/stoinost.official www.tiktok.com/@stoinost www.spotify.com/stoinost  

Илия Матакиев е български лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27-ми Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик. Роден е на 09.06.1872 г. в Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в Пловдив и медицина във френския град Нанси. В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. Отбива военната си служба след което е произведен в запасен санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик. 30 години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на…

– Раздаде ли ги всичките? – попита отегчено момчето, докато разкопчаваше суитшърта си. До него, на мръсната дървена седалка, безмълвно стояха стекче с предизборни флаери, обвити грижливо с ластик, и картонена чашка с кафе. – Ти как мислиш? – отговори с въпрос момичето. С престорена гордост вирна високо глава, при което конската му опашка заприлича на истинско кестеняво корабно въже, спускащо се по гърба му. Усмихна се и театрално вдигна двете си ръце като победител в състезание по лека атлетика, който току-що е пресякъл финиша. Седях тихо до тях на и се опитвах да не мисля за нищо – едно от най-трудните упражнения. Защото мислите ни са като кълбото прежда,…