Георги Марков – невъзвращенецът

Мислех наскоро за т.нар. „невъзвращенци“ – хора, решили да напуснат България по време на комунистическия режим. Особено за един от тях – Георги Марков (1929 – 1978), който днес щеше да стане на 88 г. Без да искам да съм негов апологет, не отричам, че той е спорна личност в българската история. Приемам също, че е по някакъв начин „ренегат“, защото от галеник на режима се превръща в негов критик. Питам се обаче няма ли човек право да промени мнението си? Питам се също, даваме ли си сметка за проявената от него доблест да признае своята вина, а именно – че е бил част от нещо, което морално го е задушавало. Справка – неговите „Репортажи“. Как ли бих постъпил аз на негово място? Дали бих имал тази  негова смелост, за която Георги Марков плати с живота си.