Докоснах се до Мариус

Докоснах се до Мариус. Харизмата на този човек ме порази. Непосредствено след спектакъла, когато той все още излизаше от роля и „Сънят на смешния човек” бавно го напускаше, аз усетих духа на Достоевски, който той бе обуздал, за да го подари на публиката. Усетих онова уникално и характернo за героите на Фьодор Михайлович съчетание на монашеско смирение и страстната лудост на търсещата гениалност (справка „Идиот”, „Играчът на рулетка”, „Братя Карамазови” и т.н.), извисили се някъде над шума от тълпата и каретите, препускащи по „Невски проспект”…