Розендал, Нидерландия

Вече съм сигурен, че което и място да посети човек, оставя там част от себе си. Поне с мен е така. През 2016 г. аз, жена ми и брат й слязохме от борда на wizzair.com на летище Айндховен. Надвисналите над „ниската земя“ облаци бързо отстъпиха място на нахалното пролетно слънце. Дишах с всички сили, за да опитам от въздуха, „който те прави свободен“. Спряхме за кратко пред входа на летище „Айндховен“, където голям плакат на PSV те приканва за снимка с празно място на треньора. Нашият домакин Шеф ни казва да побързаме. Качваме се в колата и се отправяме към „базовия лагер“ – малкият холандски град Розендал, провинция Норт Брабант, близо до границата с Белгия.

03.03.2016 г., 10.20 ч. Чакаме пред Norbertuscollege в Розендал – елитно училище с 97-годишна история, избирано няколко пъти за най-доброто в провинция Норт Брабант. Създаден през 1919 г., като мъжки католически лицей, Norbertus остава такъв чак до 60-те години на миналия век, когато започва да приема и момичета. Посрещат ни просторни и красиви коридори, украсени с ученически арт инсталации, красиви стъклописи и католически статуи. Тук се обучават 1200 ученици, а персоналът (учители, администрация, двама училищни психолози, охрана и т.н.) наброява 125 души. Училищният слоган е повече от красноречив: „Растем заедно с нашите ученици!”, а този на училищните психолози гласи: „Ти не си само номер, училището не е само числа!”. Училището е активно в по-големите социални мрежи: Facebook, Twitter, YouTube, а на всеки три месеца издава и свой ученически вестник в онлайн формат. И тук, както в цяла Холандия, учебните занятия започват 8.30/9.00 ч., защото „училището има нужда от свежи и концентрирани деца”, както ми обясни директорът – г-жа Марике ван ден Харк. Тук учениците изучават английски, немски, френски, италиански и испански, а през новата учебна кампания се предвижда и въвеждане на китайски език. По време на Втората световна война (1939 – 1944) училището е бомбардирано от немските самолети. Тук загиват няколко учители, ученици и цивилни, за които днес напомня специална възпоменателна плоча. Впечатление прави богатата материална база на училището: собствена астрономическа обсерватория, два спортни салона, фитнес зала и т.н. А в просторния вътрешен двор веднага се набива на очи големият покрит паркинг за велосипеди и красивото футболно игрище. Самата училищна сграда е на два етажа, на които на четири места са разположени големи метални шкафове, всеки от които побира 36 лаптопа, окачени на зарядни. Както ми бе обяснено, ако детето прецени, че в даден час за него е по-удобно да работи с компютър, то просто взема един от тези лаптопи, ползва го и го връща на мястото му. Учителската стая е просторна, светла, семпло и удобно обзаведена. Тук е мястото, където всеки колега може да отдъхне. На плота те очакват машина за кафе, за чай, за вода и за супа. Забързана при нас влиза директорката – г-жа ван ден Харк, която любезно се представя, приемайки нашите подаръци – рекламни материали на Община Пазарджик и СУ „Георги Брегов”. Връзваме й мартеничка, а тя с интерес слуша историята и значението на този символ.

Най-накрая влизаме в часа на моят колега по история – Рини ван Оста. Там ни очакват 28 прекрасни деца от 2 C клас на възраст 14 г., които искат да знаят и могат много. Темата – „Градската култура в Холандия през XVII в.”. С няколко клика учениците се разхождат из залите на Райксмузеум в Амстердам, запознавайки се с най-известните картини на холандските майстори на четката. Следват моите „5 минути слава”. Изправям се през тези чудесни деца, представям се, пиша на дъската името на Пазарджик и питам знаят ли нещо за България. Очаквам отговор „Стоичков”, но не. Само един сладур на първия чин си спомня, че по времето на Студената война страната ни е била съюзник на СССР. Аз го хваля и му връчвам ключодържател „I Love BG”. След това подаряваме на всички мартенички, снимка за спомен и е време да тръгваме. Оставам след себе си много въпроси, свързани с образованието у нас и при тях – там в Ниската земя. Повечето от тези въпроси остават без отговор. Сепвам се изведнъж, аз съм отново вкъщи, телевизорът работи, чувам как някаква леличка от някаква институция отново говори за „образование”, за „приоритети”, за „национални стратегии”…