Сър Боби Робсън (1933 – 2009)

Подкрепям Англия от 1986 г., СП в Мексико. От тогава до днес, за мен има само един треньор на „Трите лъва“ и това е сър Боби Робсън. Този джентълмен със сини очи и чаровна усмивка на денди не успя да напише златна страница в историята на отбора – шанс, който имаше Алф Рамзи през 1966 г. Въпреки това, в годините, в които водеше Англия  (1982 – 1990 г.), отборът играеше премерен и класен футбол. Сър Боби сякаш бе успял да намери баланса между британския хъс и непоколебимост и европейския си опит от „Порто“, „ПСВ Айндховен“ и „Барселона“.

Не, той не успя да спечели световната титла в Италия през 1990 г, но това беше неговата „лебедова песен“. Това беше отборът на рицари – джентълмени на терена: Брайън Робсън, Дейвид Плат, Гари Линекер, Питър Шилтън и … едно лошо, но талантливо момче – Пол Гаскойн.

Това беше ерата на сър Боби, ера на спортменство, честен футбол и романтика на терена. После? После дойдoха метросексуалните епилирани манекени и всичко отиде по дяволите. Почивайте в мир, сър Боби! Легендите никога не умират!