ЮНДОЛА

Мирише на бор. Шишарки се търкалят по зеления килим на поляната, като преосмислени и изоставени мечти. Мащерка, жълт кантарион, бял равнец – майката Природа щедро предлага безценните си дарове. Слънцето бавно се спуска над гордите върхари. Някъде се чуват чанове от минаващо наблизо стадо. Двете величествени планини Рила и Родопи са прострели ръце върху раменете ми, като две страстни жени. Всяка ми нашепва нещо тайно, всяка ме дърпа към себе си. Вятърът носи блажена прохлада и обещава студена нощ. Разтварям широко ръце и затварям очи. Искам да прегърна момента, да го задържа колкото може по-дълго, а без да осъзнавам, вече съм го превърнал в част от себе си…