-
ЗАБЕЛ
Нека Ви разкажа една приказка. Нека Ви покажа едно малко късче семейна памет, което пази арменската църква в Шумен. Това е историята на малката Забел. Тя се ражда в семейството на заможния шуменски търговец Харутюн Меотемедян в далечната 1861 г. Това е рождената година за личности като българският цар Фердинанд, норвежкият учен и Нобелов лауреат Фритьоф Нансен, руският художник Андрей Рябушкин и др. Братя Миладинови издават в Загреб сборника „Български народни песни“, руският император Александър II отменя крепостното право, в САЩ избухва Гражданската война, а до Освобождението на България трябва да изминат още цели 17 г. Някъде зад капризите и претенциите за значимост на г-жа Историята, се чува и тихият…
-
ЮНДОЛА
Мирише на бор. Шишарки се търкалят по зеления килим на поляната, като преосмислени и изоставени мечти. Мащерка, жълт кантарион, бял равнец – майката Природа щедро предлага безценните си дарове. Слънцето бавно се спуска над гордите върхари. Някъде се чуват чанове от минаващо наблизо стадо. Двете величествени планини Рила и Родопи са прострели ръце върху раменете ми, като две страстни жени. Всяка ми нашепва нещо тайно, всяка ме дърпа към себе си. Вятърът носи блажена прохлада и обещава студена нощ. Разтварям широко ръце и затварям очи. Искам да прегърна момента, да го задържа колкото може по-дълго, а без да осъзнавам, вече съм го превърнал в част от себе си…
-
ЩЕ ТЕ ПРЕВЪРНА В СПОМЕН…
Днес погребах едно приятелство на 31 г. Може би затова се чувствам като човек, който току-що е отсякъл едно огромно тридесетгодишно дърво. Всъщност, отсякохме го заедно с теб, бивши мой приятелю. Удряхме дебелия му ствол през годините, дялкахме безмилостно кората му с дребнавите си човешки страсти. Замахвахме все по-силно и удряхме все по-дълбоко, насърчавани от стоящата наблизо Глупост. После си прощавахме привидно, обвинявайки нашата Младост, която си отиде отдавна, вземайки със себе си своите простими и непростими грешки. Дървото тихо стенеше, докато ние точихме брадвите на своето Безумие за нов удар, още по-жесток, още по-дълбок…. И така до днес, когато то най-после падна отсечено, а вярата ми в Приятелството се…
-
Bon Scott (1946 – 1980) – “I’m a rockin’ rollin’ man”
За съжаление нямам честта да познавам Бон лично, но всички ние – милионите фенове на AC/DC в цял свят, пазим в себе си някакъв свой негов образ, някакъв свой Бон. За едни той е пияница, женкар и побойник, за други – лошото момче, за което адът не е опасно място, за трети той е символ на живота на скорост по магистралата към ада, достигнал до ръба и паднал в обятията на дебелата Роузи… За мен Бон е брилянтен глас, чаровна усмивка, дяволит подканящ поглед, обаятелна харизма, поетичен и музикален талант, чувство за хумор и една бутилка Jack Daniel’s…. Днес се навършват 37 г от неговата нелепа смърт. Той остана завинаги…