Мислех наскоро за т.нар. “невъзвращенци” – хора, решили да напуснат България по време на комунистическия режим. Особено за един от тях – Георги Марков (1929 – 1978), който днес щеше да стане на 88 г. Без да искам да съм негов апологет, не отричам, че той е спорна личност в българската история. Приемам също, че е по някакъв начин “ренегат”, защото от галеник на режима се превръща в негов критик. Питам се обаче няма ли човек право да промени мнението си? Питам се също, даваме ли си сметка за проявената от него доблест да признае своята вина, а именно – че е бил част от нещо, което морално го е…

Вече съм сигурен, че което и място да посети човек, оставя там част от себе си. Поне с мен е така. През 2016 г. аз, жена ми и брат й слязохме от борда на wizzair.com на летище Айндховен. Надвисналите над „ниската земя“ облаци бързо отстъпиха място на нахалното пролетно слънце. Дишах с всички сили, за да опитам от въздуха, „който те прави свободен“. Спряхме за кратко пред входа на летище „Айндховен“, където голям плакат на PSV те приканва за снимка с празно място на треньора. Нашият домакин Шеф ни казва да побързаме. Качваме се в колата и се отправяме към „базовия лагер“ – малкият холандски град Розендал, провинция Норт Брабант,…