Автобусът от Пловдив бавно спира на болницата. „Тихо утрото е влязло в този градски шум…“ отеква гласът на Наско и БТР по Радио 1 Рок. Шофьорът сънено натиска някакво копче и голямото метално чудовище изпуска навън всички нас – вечните пътници, бързащи за някъде. Чувствам се като един съвременен Йона, изхвърлен на сушата от устата на големия кит. Мирише на банички и вторник сутрин. Само след 7 мин. вече съм на „Михо Стефанов“. Това е малка уличка, която носи името на касиера на революционния комитет в Татар Пазарджик, основан от Дякона Левски, перз Възраждането. Имам си свой ритуал. Всяка сутрин, преди да поема по нея, оставям на входа й душевната…