• Блог

    „НИЕ СЕ ОБИЧАМЕ!“

    Декември вече тропаше сърдито с краче. Дните бяха станали къси, скучни и еднообразни – като сериите на „Дързост и красота“, а вечерите – дълги и потънали до уши в домашен уют и миризма на готвено. Студът беше дошъл отдавна и всички бяхме свикнали с него, като със старо чувство за вина. От Коледа ни деляха повече от две седмици, но Коледният дух вече бавно се настаняваше в сърцата на всички, превръщайки се в свещено очакване. Беше поредният четвъртък, педагогическият съвет току що бе свършил и аз се метнах на предпоследния автобус за Пловдив, поемайки за вкъщи. Тъмнината владееше целия автобус, в който бяхме само аз и още някакъв силует, за…