ЩЕ ТЕ ПРЕВЪРНА В СПОМЕН…
Днес погребах едно приятелство на 31 г. Може би затова се чувствам като човек, който току-що е отсякъл едно огромно тридесетгодишно дърво. Всъщност, отсякохме го заедно с теб, бивши мой приятелю. Удряхме дебелия му ствол през годините, дялкахме безмилостно кората му с дребнавите си човешки страсти. Замахвахме все по-силно и удряхме все по-дълбоко, насърчавани от стоящата наблизо Глупост. После си прощавахме привидно, обвинявайки нашата Младост, която си отиде отдавна, вземайки със себе си своите простими и непростими грешки.
Дървото тихо стенеше, докато ние точихме брадвите на своето Безумие за нов удар, още по-жесток, още по-дълбок…. И така до днес, когато то най-после падна отсечено, а вярата ми в Приятелството се скри засрамена…. А какво дърво беше само! Как се криехме под огромната му корона двамата с теб, човече! Мечтаехме там заедно. Чертаехме живота си върху набраздените линии на кората му. Това беше нашият малък свят, в който откривахме заедно великите поети и писатели. Спорехме за посланията на Франсоа Вийон, Достоевски, Чехов, Стайнбек, Ремарк, Шоу…Заслушани в шума на листата му, се влюбвахме в хитовете на AC/DC, Metallica, Pink Floyd, Dire Straits, U2….
Днес дървото вече го няма. Може би така е по-добре! Не, не ти се сърдя! Всеки има собствена истина – ти имаш своя, аз – моя. Какъв смисъл има да изправяме на пореден дуел своите две истини?
Не те обвинявам за нищо! В нашия случай Вината е просто старият мост, който все още ни свързва.
Върви по пътя си с добро! Дано намериш това, което търсиш, а то да те направи щастлив. Прости ми, опитах се да бъда твой приятел. Прощавам ти за всичко! Аз също ще се справя някак, ще продължа напред, но преди това… преди това ще те превърна в спомен.
