Long Live Rock’n’Roll!
Такъв съм си – обичам 70-те, 80-те и 90-те години и тяхната музика. Обичам косматите тупирани рок звезди и поп идоли, облечени по начин, който днес изглежда смешно и дори нелепо. Обичам текстовете на песните от този период и посланията, които носят, защото тогава поп и рок бандите правеха музика, която беше послание, кауза и смисъл. Обичам хард рок вълната, която заля щатите и Европа и после бързо се превърна в легенда. Обичам твърдото звучене на класическия хеви метъл и нежното докосване на поп хитовете от преди 20-30 г. Не харесвам днешната епилирана музика, измислените и натрапени reality „звезди“ и метросексуалните звуци. Чест и почитания към това, което днес „се твори“, но мисля, че всичко най-добро в музикално отношение вече го написаха онези дългокоси момчета и непокорни момичета, облечени в кожени якета с много значки и емблеми по тях. Останалото, за мен, са просто вариации по темата.
