Една смешно-тъжна история за обикновените хора от малкото руско селце Черново, за техните странности, малки радости и надежди с изтичащ срок на годност в условията на радиация. Един трогателен разказ за 82-годишната баба Дуня и равносметката на нейния живот, поднесен с голяма любов и тънко славянско чувство за хумор. Една истинска притча за грешките, които правим в живота си, за нашите малки победи и тихи провали и за тяхната нелогична последователност, която някои наричат “съдба”. Един много силен писателски старт за Алина Бронски, който й отрежда достойно място сред съвременните автори, които ще следя отблизо. Една книга – помагало за това как да приемаш хората такива, каквито са и да…

Беше преди 20-тина години. Влюбих се в него още от самото начало. Беше, така да се каже – „любов от първа страница“. Книгата – „На Западния фронт нищо ново“. Ерих Мария Ремарк (1898 – 1970) – запомних това име завинаги и го скътах дълбоко в сърцето си. Той ми показа своята реалност без маска и фалшив грим. Видях ужасите на войната в окопите, лишенията, болестите, въшките, нечовешките усилия в името на някакви идеали, които избледняват ден след ден, като спомен, лъжите на политиците и онзи свещен стремеж да оцелееш въпреки всичко, да живееш въпреки всичко, да си човек, въпреки всичко… После поех по „Обратния път“ заедно с Адолф Бетке в…

Сякаш беше вчера, когато в кабинет 201 на СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик 8 В и 8 Г клас се бореха с непосилната задача да се ориентират в лабиринта на немския език и неговите граматични особености. Това беше началото на 90-те години – времето на големите надежди и новите хоризонти, времето на нашето юношество. Те бяха мои приятели – двама братя близнаци – Стоян и Методий, които често на шега наричахме „Кирил и Методий“. Обичам ги по равно и днес, макар че не съм ги виждал от години. Сега си спомням как, опознавайки и двамата, всички се научихме да ги различаваме – толкова еднакви и в същото време толкова различни един от…

Ето една истинска и тъжна история – историята на Адмира и Бошко – “Сараевските Ромео и Жулиета” Адмира Исмич и Бошко Бркич, и двамата родени през 1968 г. в Сараево и убити на 18 май 1993 година. Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова, 14 месеца след започване на войната, Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и през контролираните от сърбите територии да заминат за Сърбия. В началото на войната в Сараево най-силно…

Не мога да я оставя! Просто не мога! Искам да я изчета на един дъх и в същото време не искам никога да свършва! Чувствам се като дете, което е долепило лице към прозореца и гледа снежния Бьорнстад. От време на време изпотявам с дъха си стъклото, но бързо го трия, за да продължа да виждам суровите лица на жителите на малкия шведски град, сгушен край гората, които и без това не говорят много. Да усетя магията на хокея и всичко онова, на което възпитава тази велика игра. Да споделя болката и унижението на едно младо момиче. Да простя грешката на едно момче, което е толкова изплашено и объркано, че…

Влюбих се в неговото изкуство още от първите страници на „Капитан Михалис“. Това беше първата книга на Никос Казандзакис, която прочетох преди повече от 20 г.. Останах запленен от суровия героизъм на главния герой, преплетен с личната му драма, на фона на националните въжделения на Крит за свобода. След „Алексис Зорбас“ вече можех да усетя лекия бриз и сатенените води на Критско море, който нежно поклаща листата на маслинените дръвчета, галейки обветреното лице на Алексис Зорбас, загледан някъде в синьото небе над о. Крит, да чуя мислите на стария моряк, реещи се като гларуси някъде из райския залив. Като странна сплав от православния мистицизъм и еретичната смелост да задаваш човешките…

Днес Малкълм ни напусна завинаги! Тъжен съм! Старият рокер така и не успя да върне билета си за онзи свят, качи се на магистралата към Ада и пое тихо по пътя си….Сигурен съм, че някъде там, на стоп, го чака Бон! Виждам колата им, чувам ритъм китарата на Мал, смеха на Бон, а една бутилка Jack Daniel’s Tennessee Whiskey небрежно се търкаля на задната седалка. Още приживе тези двама пичове и останалите от бандата, превърнаха AC/DC в легенда, а днес те самите вече са две от най-важните глави от историята на рок едн рола! Почивай в мир в Мал! Завинаги ще останеш в сърцата ни! Обичаме те!