“Бьорнстад” (Фредрик Бакман)

Не мога да я оставя! Просто не мога! Искам да я изчета на един дъх и в същото време не искам никога да свършва! Чувствам се като дете, което е долепило лице към прозореца и гледа снежния Бьорнстад. От време на време изпотявам с дъха си стъклото, но бързо го трия, за да продължа да виждам суровите лица на жителите на малкия шведски град, сгушен край гората, които и без това не говорят много. Да усетя магията на хокея и всичко онова, на което възпитава тази велика игра. Да споделя болката и унижението на едно младо момиче. Да простя грешката на едно момче, което е толкова изплашено и объркано, че не смее да чуе гласа на истината. Каквото и да се случи накрая, както и да завърши тази велика книга, сигурен съм в едно – завинаги ще я пазя в сърцето си.