В ПАМЕТ НА ХАЧО

110-годишнината от смъртта на Константин Величков, която отбелязваме днес, ме наведе на мисълта за Хачо – колегата, приятеля, краеведа и изследователя Хачик Мардиросян (1956 – 2017), когото Пазарджик загуби през май т.г.

Изключителен ерудит, скромен и честен, готов винаги да помогне. Влюбен до уши в Историята, в Пазарджик и в България. Отдаден докрай на нашата наука, на училището и на децата. Последното, което той ми написа бе: „Иле, ако не се занимавам с история, умирам! Това ме поддържа, братко!“

Изтънченото му арменско чувство за хумор, чаровната му усмивка и своеобразния му аристократизъм ще запазя в спомена за него, като малки щрихи към образа на този невероятен човек, когото имах щастието и честта да познавам, да наричам свой приятел, колега и брат!

Почивай в мир, Хаче! Един ден пак ще се срещнем…в друго време, в друг свят!