Денят на християнското семейство

Там, където свършва спиралата на егоизма и започва усещането за взаимност. Там, където спираме да говорим и мислим като “аз” и започваме да се чувстваме като “ние”.
Там, където твоята самотна пътека, по която си вървял дълго, се кръстоса с друга такава и ръката ти, която до този момент си държал небрежно в джоба си, изведнъж усети друга ръка, свързвайки се с нея в едно мълчаливо обещание за всеотдайност. Някъде там започва семейството – този малък свят, който се управлява от вечните закони на любовта, компромиса, толерантността и доверието.
Често хората изправят семейството до стената, обвиняват го и го отричат. Някои прикриват по този начин своите грешки. Други търсят обяснение за чуждите. А трети така удобно са се настанили в креслото на самотата, че не могат и не искат да признаят, че 2 е повече от 1. Така или иначе именно семейството придава смисъл на мъжкото и женското начало и пази харизмата на вечния стремеж между тях, но за него винаги са нужни двама души, две съдби и два диоптъра далекогледство.
Честит Ден на християнското семейство!