Казандзакис – човекът, който обичаше Крит и свободата

Влюбих се в неговото изкуство още от първите страници на „Капитан Михалис“. Това беше първата книга на Никос Казандзакис, която прочетох преди повече от 20 г.. Останах запленен от суровия героизъм на главния герой, преплетен с личната му драма, на фона на националните въжделения на Крит за свобода. След „Алексис Зорбас“ вече можех да усетя лекия бриз и сатенените води на Критско море, който нежно поклаща листата на маслинените дръвчета, галейки обветреното лице на Алексис Зорбас, загледан някъде в синьото небе над о. Крит, да чуя мислите на стария моряк, реещи се като гларуси някъде из райския залив. Като странна сплав от православния мистицизъм и еретичната смелост да задаваш човешките си въпроси лично на Бог усетих „Последното изкушение“ и „Христос отново разпнат“. Страница след страница, книга след книга, още и още… Днес, когато отбелязвам 134 г. от рождения ден на Никос Казандзакис, вече знам какво значи надгробния му надпис: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“.