
МАНАСТИРЪТ „ШАОЛИН“
Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино „Млада гвардия“ в Пазарджик, се появи китайският филм „Манастирът Шаолин“. Той впечатли всички нас – момчетата от квартал „Младост“, с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си. Гледахме филма може би всеки ден от тези две седмици по няколко пъти, през които го въртяха – от 14 до 16 ч, а след това от 16 до 18 ч. A после, странно как, независимо един от друг, в квартала се появиха няколко обръснати глави по подобие на шаолинските монаси. Много от нашите майки с ужас забелязаха липсата на любимите си точилки, които бяха умело приспособени в монашески тояги за бой, a когато вечерта постилаше тъмната си завеса, кварталът се огласяше от онзи странен сигнал, който шаолинските монаси използваха във филма, и който само малцина от нас се научиха да възпроизвеждат със силно духване с уста в две сключени една в друга ръце. Стигна се дори до там, че дворът на детска градина „Първи юни“ (днес на нейно място се намира болница „Св. Екатерина“) стана тренировъчна база за онези, които искаха да стигнат по-далече и да овладеят техниката на монасите в боя.
Какво се случи после? Нищо особено – просто всички пораснахме, дори на някои от нас се наложи да го направим и по-рано.

