Там, където свършва спиралата на егоизма и започва усещането за взаимност. Там, където спираме да говорим и мислим като „аз“ и започваме да се чувстваме като „ние“. Там, където твоята самотна пътека, по която си вървял дълго, се кръстоса с друга такава и ръката ти, която до този момент си държал небрежно в джоба си, изведнъж усети друга ръка, свързвайки се с нея в едно мълчаливо обещание за всеотдайност. Някъде там започва семейството – този малък свят, който се управлява от вечните закони на любовта, компромиса, толерантността и доверието. Често хората изправят семейството до стената, обвиняват го и го отричат. Някои прикриват по този начин своите грешки. Други търсят обяснение…