„Ловецът на хвърчила“ (Халед Хосейни)

Мисля, че четенето е вид общуване – между теб и идеите, посланията и ценностите, въплътени от автора между страниците на книгата. Това е тайнство, свещенодействие, чрез което се извисяваш, облагородяваш и пречистваш душата си „от всичко мазно“.
Помага ти да изградиш своя невидим щит срещу простотията и завистта, които всеки ден напомнят за себе си, като ято кресливи птици. Получаваш възможност сам да поемеш дългия път към върха на планината на мъдростта.
А има и книги, които са просто задължителни, ако наистина държиш на себе си. Това е нещо като събирането на печати в книжката за 100-те национални туристически обекта.
Една такава книга е и „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. Прехвърлих 35 %, а вече осъзнавам, че каквото и да се напише за нея, няма да бъде достатъчно.
Продължавам да общувам с Хосейни, да свещенодействам, давайки си сметка, след като вече го познавам като автор, че бих прочел книгите му дори в оригинал – на фарси.