МИРИСЪТ НА ДЕТСТВОТО

Когато бях малък, обичах да ставам сутрин рано през зимата. Измъквах се бързо от леглото и тичах в кухнята при майка ми и баба ми. Залепвах се на стъклото, стопляйки го и изпотявайки го с дъха си, и жадно гледах как снежинките танцуват грациозно, образувайки красива бяла пелена. Сякаш изведнъж децата от квартала се събираха и тогава настъпваше времето на снежните човеци, топки и крепости, на зачервените бузи, замръзналите сополи и мокрите обувки…Мирис на пресен сняг, изгорели въглища от пушещите комини и свеж градски студ…мирисът на детството.