„Слугинята“ (Катрин Стокет)

Една история за границите, които си поставяме сами, вярваме в тях сляпо, доверяваме им се и не смеем да ги прекрачим. За тънката червена линия на нашите предразсъдъци, която ни разделя и настройва едни срещу други, заслепявайки ни в омраза и нетърпимост. В случая със „Слугинята“ на Катрин Стокет това е расовата сегрегация от 60-те години на миналия век в малкото градче Джаксън, щата Мисисипи. Към това бих добавил и фалшивото морално благоприличие на Юга, граничещо с откровеното социално лицемерие, което в даден момент започва да нагарча като загоряла панировка на пържено южняшко пиле.
На този фон ярко изпъква смелостта на една млада бяла жена, устремена в мечтата си да стане журналист, личните драми на две чернокожи прислужници, които се осмеляват да повярват, че въпреки всичко Справедливостта и Истината нямат цвят. Споделят историите си в книга и дават пример на всички останали, че има смисъл да продължат да се борят за правата си.
Всъщност, посегнах към книгата заради филма „Южнячки“, който ме плени една съботна вечер. Мислех, първоначално, че става дума за някаква сълзлива женска история, но тази глупава заблуда ме напусна още след първите няколко страници.
Накратко – книга, която си заслужава!  Филмът също!