Беше една студена снежна вечер в началото на март 1991 г. Снегът тихо шепнеше своите тайнствени заклинания по пустите улици на Пазарджик, слабо осветени от запотените прозорци на блоковете и къщите, чиито коминчета упорито изстрелваха нагоре своите димни въздишки. Студеният въздух миришеше на изгорели въглища, пресен сняг и още нещо. Като повечето тогавашни седмокласници, бързах след училище (СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик) към вкъщи, за да подготвя домашните си за следващия ден, да почета книга или да погледам телевизия. Само половин час по-късно някой позвъни на вратата. Беше брат ми, но първото нещо, което видях не беше той, а едно шарено детско одеяло, което изведнъж пъргаво се размърда. Пред мен…