Мисля, че четенето е вид общуване – между теб и идеите, посланията и ценностите, въплътени от автора между страниците на книгата. Това е тайнство, свещенодействие, чрез което се извисяваш, облагородяваш и пречистваш душата си „от всичко мазно“. Помага ти да изградиш своя невидим щит срещу простотията и завистта, които всеки ден напомнят за себе си, като ято кресливи птици. Получаваш възможност сам да поемеш дългия път към върха на планината на мъдростта. А има и книги, които са просто задължителни, ако наистина държиш на себе си. Това е нещо като събирането на печати в книжката за 100-те национални туристически обекта. Една такава книга е и „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни.…