-
МИРИСЪТ НА ДЕТСТВОТО
Когато бях малък, обичах да ставам сутрин рано през зимата. Измъквах се бързо от леглото и тичах в кухнята при майка ми и баба ми. Залепвах се на стъклото, стопляйки го и изпотявайки го с дъха си, и жадно гледах как снежинките танцуват грациозно, образувайки красива бяла пелена. Сякаш изведнъж децата от квартала се събираха и тогава настъпваше времето на снежните човеци, топки и крепости, на зачервените бузи, замръзналите сополи и мокрите обувки…Мирис на пресен сняг, изгорели въглища от пушещите комини и свеж градски студ…мирисът на детството.
-
Кварталът “Никишовиец” в Катовице (Полша)
Обичам Полша! Не случайно се чувствах като у дома си в тази красива и горда страна. А това е едно малко кътче от нея – кварталът „Никишовиец“ в чаровния град Катовице – в сърцето на Горна Силезия. Това е миньорски квартал, построен в началото на XX в. Тук всяка улица и сграда сякаш говорят, разказвайки за човешкия стремеж към по-добър живот, за мизерията на работническото гето, за лишенията и малките радости, за сивото миньорско ежедневие, за Болката и Надеждата, които се разхождат, хванати за ръце, по улиците на квартала, гонят се заедно със сополивите и недохранени миньорски деца от началото на века, а студеният северен вятър палаво си играе с…