Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно. Вървя към новия ден, но си мисля за изминаващата вече 2017 г., опитвайки се да я анализирам. Не съществува обаче някакъв механизъм за броене  на моментите, в които човек е бил на върха на щастието. А може би, наистина, то не се намира на този прословут връх, а е някъде там – по пътя към него. Няма как да измерим болката и разочарованието, които изпитваме. Но като че ли…