ОСТРОВ КОРФУ

Опитвам се вярвам в Бог, да бъда добър православен християнин, доколкото мога, въпреки че със сигурност небесното ми досие е пълно с грехове. Опитвам се да вярвам, че има Рай, в който праведните хора да намират утеха и доказателство, че си струва да вярваш в Доброто и да се бориш в негово име. Сигурен съм обаче, че има и Рай тук – на земята, а може би това е частица от онзи – „големия“ Рай. Аз видях тази частица с очите си преди години – там, на о. Корфу. Там, където всичко е синьо, а водата в плажовете – кристално чиста и прозрачна. Маслинените дръвчета нежно поклащат клони при лекия галещ полъх на бриза, носещ усещането за спокойствие и свежия мирис на Йонийско море. Лимоните са във всяка къща, боядисана във веселите цветове на дъгата. А усмихнатите загорели от слънцето лица на местните хора издават липсата на каквито и да било уреди за измерване на времето.
Вървейки из Стария град, имаш чувството, че си в италиански филм и сякаш ей сега от ъгъла на тесните улички ще изскочи София Лорен с леген, пълен с пране за простиране.
А когато вечерта се спусне плавно над острова като лек ефирен воал, пред теб се открива лунната пътека по вълните, която ти нашепва: „Свободен си…Свободен…“