“Хиляда сияйни слънца” (Халед Хосейни)

С всяка книга на Халед Хосейни си давам сметка колко малко познавам този свят, който той описва така сполучливо. Това е светът, в който на обикновените хора не е съдено да бъдат щастливи.
В него е забранено да се смееш, да гледаш телевизия, да пускаш хвърчила, да бъдеш свободен. Там се живее сложно, но особено трудно е, ако си жена или дете. (“В Афганистан все още има доста деца, но почти няма детство” – пише Хосейни в “Ловецът на хвърчила”.)
Като умел разказвач, авторът пречупва житейските драми на Мариам и Лайла през призмата на страданието на този смел народ – мъченик. Всъщност, историческата съдба на афганците много ми прилича на сложен пъзел, в който винаги липсва най-важния елемент – мирът.
Историята е меко казано „завладяваща“, исторически достоверна и до болка реалистична. Можеш да се потопиш в ежедневието на Кабул, да видиш талибаните с автомати „Калашников“ в ръка, седнали в багажника на бял пикап Toyota. Можеш да помиришеш мизерията на бедността и вонята от коритото на пресъхналата река Кабул, в което се въргалят отпадъци, а малко босоного сополиво момченце си играе със стара автомобилна гума.
Една чисто човешка история за любовта, прегрешението, прошката, силата на духа и стремежът към по-добър живот.
Приемам книгата и като послание към всички онези бежанци, напуснали красивата си разорена страна: „Върнете се! Нека помогнем заедно на Афганистан! Нека се опитаме да бъдем щастливи! Въпреки всичко!“