С всяка книга на Халед Хосейни си давам сметка колко малко познавам този свят, който той описва така сполучливо. Това е светът, в който на обикновените хора не е съдено да бъдат щастливи. В него е забранено да се смееш, да гледаш телевизия, да пускаш хвърчила, да бъдеш свободен. Там се живее сложно, но особено трудно е, ако си жена или дете. (“В Афганистан все още има доста деца, но почти няма детство” – пише Хосейни в “Ловецът на хвърчила”.) Като умел разказвач, авторът пречупва житейските драми на Мариам и Лайла през призмата на страданието на този смел народ – мъченик. Всъщност, историческата съдба на афганците много ми прилича на…