Грипната ваканция свърши. Раницата ми е пълна с тестове – междинно равнище, към които, както обикновено, с невидими кламерчета са закачени безброй ученически очаквания, страхове и надежди. Усещам как вътре подскачат най-различни въпроси, изсипали се сякаш от листовете: “Какво знаете за Битката при Кана?”, “Кои са причините за Великите географски открития?”, “Обяснете разликите между тоталитаризма и авторитаризма“. Оставям я на празната седалка до себе си в автобуса. “Човекът е човек, когато е на път“. Мисля си, че ако това е вярно, няма по-големи човеци от мен и другите пътуващи ежедневно братя и сестри. Отварям киндъла и се опитвам да продължа книгата си от там, от където снощи я оставих, но…