Блог

ПОБЪРЗАЙ!

Някой е влизал в душата ти. Разхвърлял е всичко, а след това бързо е избягал, хлопвайки вратата след себе си. Било е отдавна. Толкова отдавна, че ти самият вече не помниш кога. Може би се случи тогава, когато се опита да накараш детето у себе си да вярва в мечтите си. А после го чу тихо да плаче зад ъгъла. А може би беше след това? Има ли значение, по дяволите?! Нали все някога трябва да пораснем! Сложно е.

А ти така добре беше подредил. Знаеше кое къде е, и бързо го намираше, когато ти потрябва. Старите надежди, грижливо сгънати, си стояха на куп до малките ти тайни, натъпкани една в друга като чифтове чорапи. Удобните чехли на Безразличието винаги си стояха там, където ги оставяше, а днес едната вече я няма. Спомените ти висяха по закачалките, грижливо подредени по давност. Боже колко са много! Мирише на нафталин. Да не би умишлено да пазиш някои от тях? Все едно! Няма значение! Всички го правим!

Кога най-после ще бъдеш смел и ще разделиш прането си на цветно и бяло? Питаш ме защо. Защото така трябва, за да успееш да отделиш лъжите от полуистините.

Толкова дълго живееш на квартира у Самотата, че вече дори си спрял да й плащаш наем. Там е удобно, нали, а и никой не иска нищо от теб. Само Тишината ти идва в повече понякога.

Не е ли време да излезеш навън и да потърсиш онова красиво лице, което често идва в съня ти и срамежливо бърза да си тръгне, преди да се събудиш?

Да, зная, страх те е, че може отново да срещнеш Разочарованието и Унижението – тези две лоши улични момчета в кожени якета и тъмни очила. Още помниш Болката от последния път, когато те те спънаха и ти ожули коленете си.

А и как да обясниш на Доверието си в хората, че трябва да спре да се крие под леглото?

И аз се страхувам, приятелю. Всички се страхуваме. Но Щастието и Любовта имат нужда от шансове.

Помисли за това, но ПОБЪРЗАЙ! Нямаш цяла Вечност. Остана ти половин живот.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *