• Блог,  Пътувания

    14 февруари

    Спи ми се. На другите също, но всеки се бори по своему със съня. Автогара “Юг” е притихнала в очакване. Новият ден все още се ражда. Продавачката на билети се прозява с отегчение. Някакъв човек до мен почесва плешивата си глава и отново я забива във вестника. Чувам познат звук. Някой си пуска поредното блудкаво кафе от машината. Една жена гледа лошо и лакомо яде мазна баница. Изведнъж вратата се отваря и първото, което виждаме всички, е един огромен плюшен мечок с червено сърце точно на гърдите. Носи го млад мъж с брада. Добре облечен е и със самочувствие. Сяда до жената с баницата, която го оглежда от глава до…