“РОДЕНИ ЗА РОК”

“Не се конкурирайте с “Конкурент”!” – тази игра на думи ни подхвърли на шега моят тъст в събота, когато изпращаше мен и жена ми в София. Нашата цел – зала “Универсиада”, където Конкурент щяха да забият по повод своя 30-годишен юбилей на сцената.

Пътуването ни започна с настроение. Докато го чакахме на гара Пловдив, влакът дълго време закъсняваше със 7 мин., които в края на краищата се оказаха 8. Говорителката съобщи това по високоговорителите с такава гордост, сякаш четеше съчинение на сина си на тема “Обичам мама!”. Шегувахме се, че от БДЖ отново ни предоставят безплатни минути, но няма как – такива са си те – добри самаряни.

София не прояви никакъв интерес към нас, защото бе заета, както винаги, със себе си и своите проблеми. Няколко снежинки, които Баба Марта небрежно беше изтърсила сякаш от полата си, палаво се гонеха в кръг и полепваха по големият син надпис ПОДУЯНЕ. Облаците и ниското слънце бяха сключили някакъв странен договор помежду си, зад който прозираше гордата осанка на Витоша.

Поехме към хотела с жена ми и преговаряхме как тази нощ ще се смени времето и ще спим по-малко. Само няколко часа по-късно, в препълнената Зала Универсиада / Universiadа Hall, имаше само една часова зона и само едно времево измерение – “КОНКУРЕНТ”! Бате Емо и момчетата просто ни накараха да забравим за “днес” и “сега”. Потопиха всички ни в харизмата на музиката си и ни разчувстваха с текстове си. Защото “КОНКУРЕНТ” е именно това – неповторима симбиоза от здрав саунд и нежна баладичност в комбинация с откровени изстрадани чисто човешки послания. Те ни подтикват да бъдем по-добри и по-възвишени, по-истински. А топлият брилянтен глас на бате Емо прави вярата ми в любовта и хората непоклатима.

Помислих си какъв щастливец съм, щом за пореден път имах възможност да се срещна с любимата си банда и да се насладя на хитовете, с които съм програмиран – “Аз съм твоят вечен конкурент”, “Конница”, “Кой ли?”, “Мама”, “Можеш ли?”, “Дай ми време”, “Смели сърца”, “Сбъдната мечта” и т.н.

Не мога обаче да опиша радостта си, когато чух пилотното парче – “Родени за рок” – от новия албум, който момчетата подготвят. Един истински мелодичен хардрок химн, който аз и всички в залата запяхме веднага, още от първия рефрен, от първия припев. Казах си: “Боже благодаря Ти! Те продължават да творят изкуство, да правят музика, да ни изпращат послания! Щастлив съм!”. Чакам с нетърпение новата тава! (Простете, но аз съм момче на 80-те.).

Колкото и да не ни се искаше, финалът на това двучасово уникално шоу най-после настъпи. Накара всички ни да се разпаднем на съставните си части, но какво от това – ние всички там бяхме едно цяло, една кауза – “КОНКУРЕНТ”!

Излязохме с жена ми в студената софийска вечер, заредени и облагородени, щастливи. Снегът беше спрял. Витрините на магазините и уличните лампи осветяваха широките улици. Шумът на колите се прекъсваше от време на време от онзи специфичен метален звук, идващ от поредния преминаващ трамвай, пълен с хора, тревоги и мечти, пълен със “събота вечер”. От устата ми излизаше пара, защото продължавах да си тананикам “Родени за рок”. Мислех си колко е бил прав тъстът ми сутринта, когато шеговито ни подхвърли играта на думи “Не се конкурирайте с “Конкурент”!”. Искате доказателства? Ще ни трябва много време – цели 30 години, а може би и повече.