“Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” (Юнас Юнасон)

Докато четях „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, си мислех какво всъщност ще ми даде тази книга, какво да напиша за нея в профила си в Goodreads.

Заедно със симпатичния добряк Алан Карлсон и компания обикалях света, срещах се с различни известни исторически личности, изпадах в абсурдни ситуации и без да усетя се измъквах от проблеми, за да се изправя пред поредното приключение някъде във Владивосток, Испания или Бали.

Не крия, че първата ми реакция беше „Какви са тези глупости, по дяволите!?“, „По-голяма измишльотина не бях чел!“ и „Шведски народни приказки“.

Впоследствие започнах да се забавлявам, но продължавах да се питам какво всъщност иска да ми каже Юнас Юнасон с книгата си. Как да анализирам всички тези невъзможни на пръв поглед приключения, които дори биха обидили чувството за историзъм на някой ортодоксален учен.

Истината често се крие в малките неща. Уверих се за пореден път. Докато търсех някакво гениално философско послание на автора, едно изречение изскочи пред очите ми, помаха ми и загадката бе решена:

„- Не знам – призна Алан. – Ала ако мислим позитивно, всичко ще се нареди както трябва“

Гениално и просто. Нали? Ние не можем да знаем всичко, макар че често се опитваме да прогнозираме живота си, да го вкарваме в някакви релси и рамки. Това е нормално, защото така отговаряме на своите и чуждите очаквания за щастие. Но това често ни струва скъпо, а цената е твърде висока – разочарованието от пропиления живот и усещането, че сме вървели в грешна посока.

Давам си сметка, че всъщност, с книгата си, Юнасон сякаш се надсмива над всички онези конспиративни теории за световната история и стремежите на всевъзможни учени да ги обясняват, разгадават и анализират.

А може би всичко е много по-просто? Не Ви се вярва? Питайте Алан Карлсон – стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна.