Имах нужда от второ кафе. По всичко си личеше. Първото, което жена ми приготви вкъщи, само погъделичка събуждането ми под мишниците. Трябваше ми катализатор за този сложен алхимичен процес. Навън беше толкова студено, че денят сякаш не желаеше да напусне топлата прегръдка на нощта, излежавайки се един до друг, като любовници в някоя открадната събота сутрин. Няколкото метра ледено препятствие върху скования от студ тротоар ми напомниха защо никога не съм искал да стана състезател по фигурно пързаляне. След два пируета и един двоен аксел все пак успях да стигна до спирката. Тя приличаше на малък изоставен окоп от наплъстен мръсен сняг. Няма нищо по-тъжно от посивял стар сняг и…