• Блог,  Пътувания

    ПЕТЪК СЛЕДОБЕД

    Ранният петъчен следобед нетърпеливо ме подканяше да се прибирам вкъщи – като непослушно дете в магазин за пердета, което постоянно дърпа майка си за полата. Бях уморен от дългата седмица и вече си представях твърдата, но удобна седалка в автобуса. Копнеех да се гмурна в Големия бариерен риф на шведската литература с продължението на “Бьорнстад” в ръце. (Всъщност, обожавам Бакман. Ако зависеше от мен, щях да го обявя за новия крал на Швеция, или поне за президент, но това е друга тема.). Докато вървях през сивите улици на Пазарджик, си мислех дали наистина човек се променя. Не вярвам в това! Ние си оставаме такива, каквито сме. Променяме само представата си…

  • Блог,  За книгите

    “До Чикаго и назад” (Алеко Константинов)

    Много рядко препрочитам книги. “До Чикаго и назад” всъщност е едно от тези изключения. Това беше едно пътуване “до детството ми и назад”, защото се върнах назад във времето, когато четох този чудесен пътепис на Алеко Константинов, но по задължение. Като че ли човек взима от една книга онова, което му позволява възрастта и опита. Едва сега откривам богатството и красотата на българския език от началото на XX в., неговата симпатична наивна изразителност, предизвикваща умиление. Впечатляваща е също наблюдателността на Алеко. Колко удивен е той от американските “полисмени”: “Какви гиганти, какви хубавци тези полисмени!…И, наистина, кат ги видиш отдалеч, изправени на края на тротоара, при кръстопътищата, високи, атлетически сложени, красиви,…

  • Блог

    КИНО

    Понякога имам чувството, че всички сме в някакво странно, зловещо кино. Седим и гледаме как на големия екран се сменят разни картинки, в които всеки разпознава себе си, своите преживявания, мечти, страхове и чувства, своя живот. Някои седят на по-хубавите места отпред, други са по-назад. Над нас усещам и ложите, в които някои си мислят, че имат запазени места за цялата прожекция. Какви глупаци! Има и правостоящи. Те са най-прецаканите, но какво да се прави, няма равен старт за всички, а и никога не е имало. Отвън се чува глъчка, нови хора си купуват билети, влизат и заемат местата си. От време навреме някой отваря една от вратите на салона и…

  • Блог,  Пътувания

    СУТРЕШНО

    Петък. Ранно свежо утро. Облаците са осеяли бледо синьото небе – сякаш група непослушни ангели са играли на бой с възглавници там горе. Всички бързаме за някъде, но някак не особено старателно. Все пак е краят на седмицата. В слушалките ми звучи Конкурент. (Добре, че Бог и бате Емо са създали тази велика банда!). От двете ми страни се сменят реклами: “Баничарница”, “Компютри”, “Бои и лакове” и т.н. Като че ли някой бързо прелиства някакъв скучен албум. Денят след малко ще захвърли пижамата си и ще се усмихне. Ще му отвърнеш ли с усмивка? Не знаеш как? Лесно е. Прибери телефона си за момент. Вдигни глава нагоре. Виж първите слънчеви лъчи.…

  • Блог,  Личности

    БАЙ ГОШО

    Бай Гошо беше слаб, нисичък и леко прегърбен човек с прошарена оредяваща къдрава коса. От него лъхаше на сдържаност, доброта и дори лека меланхолия. Очите му бяха малки и в същото време живи и изразителни. Сигурен съм, че ако в Български тълковен речник използваха снимки, щяха да сложат негова срещу думата “смирение”. Особената си деликатност и спокойствие бай Гошо прилагаше напълно в професията си на фризьор. Винаги, когато ме подстригваше, го правеше така нежно, че не усещах ръцете му. Това беше цял ритуал, който започваше с намятането на голям бял чаршаф върху мен. На малко дървено столче поставяше голямо огледало със захабени краища. Обличаше работната си престилка, която винаги беше…