СУТРЕШНО

Петък. Ранно свежо утро. Облаците са осеяли бледо синьото небе – сякаш група непослушни ангели са играли на бой с възглавници там горе. Всички бързаме за някъде, но някак не особено старателно. Все пак е краят на седмицата. В слушалките ми звучи Конкурент. (Добре, че Бог и бате Емо са създали тази велика банда!). От двете ми страни се сменят реклами: „Баничарница“, „Компютри“, „Бои и лакове“ и т.н. Като че ли някой бързо прелиства някакъв скучен албум.
Денят след малко ще захвърли пижамата си и ще се усмихне.
Ще му отвърнеш ли с усмивка? Не знаеш как? Лесно е. Прибери телефона си за момент. Вдигни глава нагоре. Виж първите слънчеви лъчи. Усещаш ли вече как ухае на липа? А онази малка птица, която се рее свободно – забеляза ли я?
Дали съм полудял? Може би! Все пак живеем в спирала от абсурди. Но, знаеш ли приятелю, харесвам тази своя лудост.