„Ние срещу всички“ (Фредрик Бакман)

Плаках, разбира се. Плаках няколко пъти, докато четях продължението на „Бьорнстад“ – „Ние срещу всички“. Този пич – Бакман – има невероятния талант да бърка дълбоко в човешката душа, да говори с нея и да я разбира.
А само до преди да излезе от печат „Ние срещу всички“, бях твърд противник на продълженията на бестселъри. Помня дори, че когато прочетох „Просяк крадец“ (продължението на „Богат беден“), ми се щеше да срещна Ъруин Шоу и да му изкрещя „Защо, по дяволите, трябваше да разваляш всичко?“.
Ако „Бьорнстад“ ме разлюля и ме накара да се замисля, то „Ние срещу всички“ просто разтърси из основи сламената къща на малкия ми свят, събаряйки покрива й, оставяйки ме сам и гол срещу моите страхове, комплекси и предразсъдъци. Аз срещу тях. Ние срещу всички.
На пръв поглед самото заглавие на книгата предполага, че на читателя ще се наложи да прави избор, да вземе страна, но само на пръв поглед. Бакман майсторски показва двете страни на монетата „Истина“, нейните два цвята – зелен (Бьорнстад) и червен (Хед). Пречупва през призмата на хокея наболели проблеми в шведското общество: толерантността към различните, трудностите в общуването, които скандинавските хора сами си създават, сблъсъкът между поколенията, сдържаността на чувствата, неспособността и нежеланието да ги изразяват. На другия полюс са типичните добродетели на жителите от малък скандинавски град: трудолюбие, честност, съпричастност, взаимопомощ, която не се нуждае от много обяснения и кураж да останеш себе си докрай – истински вековни дървета в снежната бьорнстадска гора.
Книгата е честна и въздействаща, построена върху непоклатимите основи на житейската логика, без напудрени помпозности и захаросани полуистини.
Като слабост на българското издание изтъквам само художественото оформление на корицата. Моите уважения към художника на корицата, но аз предпочитам шведския оригинал.
И въпреки всички препятствия, които авторът поставя пред Петер, Мира, Мая, Бени, Бобо, Амат и компания, се прокрадва свещеният им стремеж да продължат живота си напред, не само заради тях самите, но и заради ниското бьорнстадско слънце, хокея и още нещо.