СЪНЯТ (трета глава)

Трудно вземаме решения, когато евентуалните последици касаят нас самите или някой, когото обичаме или държим на него. Трудно преглъщаме истината, стъпили на собствения си егоизъм. Още по-трудно посягаме към превръщането на тези решения в реалност. При Филип също беше така. Обмисляше дълго време идеята си да сложи край на живота си. Остави я да узрее на клона на своето търпение и когато се чувстваше готов, я откъсна. Преметна въжето през здравото желязо, което се подаваше от тавана на убежището му и нагласи отдолу един малък стол. Усещаше как се поти, а ръцете му трепереха от страх и решителност. Щеше ли да има сили да извърши най-страшния от греховете, отнемайки собствения си живот? Нали така учеше християнството и църквата? Нали това беше един от най-важните закони на Бог? Но къде беше Той? Защо позволи да се случи това? Беше ли забравил Господ за хората или те самите бяха забравили за Него? Докато тези мисли се въртяха в главата на Филип като вихрушка, той стана и разтреперан се запъти към собствената си Голгота, която сам си беше пригодил. Стъпи върху малкото столче и бавно нахлузи въжето на врата си. Затвори очи и си представи красивите полета с макове край някогашния път за Пловдив. Напрегна се да ги помирише, да усети полъха на вятъра, който нежно го гали по лицето. Спомни си родителите си, вкусът на любимото си кафе със сметана, синьо-зелените вълни на морето, когато беше на о. Корфу и осъзна, че никога повече няма да види и почувства всичко това. Изведнъж усети, че е много жаден. Махна въжето от врата си, изпи почти половин шише вода и отново се приготви да умре. Качи се, надяна примката на врата си, затвори очи и бутна малкото столче. Въжето бавно започна да се впива в гърлото на Филип и той усети как силите му го напускат. Смъртта идваше при него като сън. Той не можеше, а и не искаше да се съпротивлява. Миг преди да умре чу познат глас:

– Глупак такъв! Какви ги вършиш, мамка му?! Да не си полудял?

Здравите ръце на Мартин прерязаха въжето и почти безжизненото тяло на Филип се свлече на пода. После усети как Мартин му дава първа помощ. Въздухът отново нахлу в дробовете му и той отвори очи.