• Блог,  За книгите

    СРЕДНОЩНО

    Тихата августовска нощ скоро щеше да се прероди в относително прохладна ранна утрин. Събудих се, защото усетих как Майката природа нежно ме вика. Очите ми бързо свикнаха с тъмнината, която безпокоеше единствено слабият отблясък на близката улична лампа. Останах да лежа така още няколко секунди. Жена ми отдавна се беше отпуснала в обятията на съня и странстваше във владенията на Морфей. Точно срещу себе си виждах червената сигнална лампа на изпарителя против комари – сам и горд като стар морски фар. Чуваше се само старателният работохолик бойлерът. Някакво улично куче излая изведнъж нещо много важно и после бързо избяга. Проверих колко е часът – стар навик на пътуващите братя и…

  • Блог

    МАГАЗИНЪТ ЗА БЕЛЬО

    Докато вървяхме с жена ми по “Съединение”, все още се наслаждавах на вкуса от късното следобедно кафе. Истинска блажена симфония от ароматна черна течност и сметаната, придаваща й по-богат и мек смисъл. Има нещо свещено в тези две консистенции, нещо загадъчно и тайнствено – като начинът, по който се допълват. Някаква езическа харизма на двуеначалието в човешката природа. Та какво, по дяволите, е кафето без сметана – теорема без доказателство! Беше час пик и до нас вече пъплеше градският трафик подобно на голяма гъсеница с безброй пипала. Млада жена в скъпа кола, с малко момиченце на задната седалка, стискаше с едната си ръка волана като важно съдебно доказателство. Говореше нещо…

  • Блог,  За книгите

    “Колимски разкази” (Варлам Шаламов)

    Много от нас – четящите братя и сестри – си създават, с течение на времето и прочетеното, своя “Зала на литературната слава”, както аз я наричам. Това е  мислената съвкупност от книги и автори, които най-силно са ни впечатлили и докоснали емоционално. Някои от тези зали, веднъж създадени, никога повече не приемат нови попълнения. Други, за съжаление, започват бавно да потъват в прах и паяжина, защото собствениците им спират да се грижат за тях. Пиша всичко това не толкова, за да обясня как се опитвам непрестанно да обогатявам своята литературна Светая светих. По-скоро бих искал да споделя как  Варлам  Шаламов влезе в моята Зала на литературната слава. Влезе тихо, изтупа…

  • Блог,  За книгите

    “Убиеца Андерш и неговите приятели” (Юнас Юнасон)

    Меко казано – това е голямото ми разочарование от Юнасон. Загубих интерес и емоция към книгата още преди да я преполовя. Постепенно ме завладя усещането как цялата история полека – лека се превръща в откровена глупост, за разлика от първите му две книги, които предлагаха невероятни, но забавни приключения със сюрреалистичен привкус и голяма порция от онзи уникален скандинавски хумор. Нямам никакви претенции към сюжета, защото сам по себе си, той е достатъчно абсурден, подобно на предходните два. Проблемът на книгата, по-скоро, се състои в начина, по който са поднесени приключенията на Убиеца Андерш, бившата свещеничка и странния рецепционист. Усеща се как Юнасон е бързал, явно под натиска на очакванията на…

  • Блог

    БАЛЕТ

    Лъчите на нахалното юнско слънце упорито се опитваха да преминат през моята импровизирана отбранителна линия – прането на жена ми, което съхнеше мъченически на терасата. Няколко тениски, чаршафи и гащи, излезли току-що от пералнята и ухаещи на прах за пране, ми осигуряваха прохладна защита, жертвайки себе си. Последната преграда пред африканските температури навън се състоеше от две пердетата. Долепени едно зад друго, те приличаха на двама интербригадисти от Гражданската война в Испания. Оставаше само едно от тях да извика “No pasaran!”. Жегата беше навсякъде около мен, като лепкава натрапчива мисъл за стари дългове или срамежливи страхове. Опитах се да чета, но буквите сякаш се удряха в стъклото на киндъла ми…

  • Блог

    НА ЖЕНА МИ

    Ще напиша името ти със звездите на небето. Ще нарисувам усмивката ти с най-красивия облак. Ще слея косите ти с най-буйната кавказка река. Ще извикам „Обичам те!“, а ехото на величествения Арарат ще повтори „Обичам те!”, „Обичам те!“, „Обичам те!“.

  • Блог

    ЛОДКА ОТ БОРОВИ КОРИ

    Помниш ли онези дни, в които рисувахме слънцето само с жълт молив – някъде в горния ляв или десен ъгъл на белия лист? Че къде другаде, ако не там, е мястото на едно детско слънце?! Как улавяхме лъчите му с ръце. Въртяхме се заедно в кръг, смеехме се и не спирахме да бъдем щастливи, защото просто не знаехме,че е възможно. Лъжата, страха и лицемерието стояха наблизо и завистливо ни зяпаха, но ние все още не ги познавахме. Скачахме с боси крака в локвите след поредния летен дъжд, оставил след себе си мирис на изкъпан асфалт и уморена градска тревожност. Вярвахме, че можем да изпием цялата вода от чешмата, докато студените…

  • Блог,  За книгите

    “Милениум” (Стиг Ларшон)

    Помня добре онази студена зимна вечер преди около 10-тина години, когато стоях на първия си компютър и играех съсредоточено Call of Duty. Убивах лошите немци и освобождавах сграда след сграда в заснежения Сталинград. Телевизорът беше включен. Чух, че започна някакъв европейски филм. БНТ правеха поредния си опит за рестарт на култовата си рубрика “Студио Х”. Загледах се неволно. Видях моторист с черни кожени дрехи и каска да кара по мокър път. Мотористът спря, свали каската си и се оказа, че това е момиче с тежък грим и обеци на веждата. Това беше достатъчно, за да привлече вниманието ми, а и някакъв немски снайперист се бе възползвал от разсейването ми и…