„Колимски разкази“ (Варлам Шаламов)

Много от нас – четящите братя и сестри – си създават, с течение на времето и прочетеното, своя „Зала на литературната слава“, както аз я наричам. Това е  мислената съвкупност от книги и автори, които най-силно са ни впечатлили и докоснали емоционално. Някои от тези зали, веднъж създадени, никога повече не приемат нови попълнения. Други, за съжаление, започват бавно да потъват в прах и паяжина, защото собствениците им спират да се грижат за тях.

Пиша всичко това не толкова, за да обясня как се опитвам непрестанно да обогатявам своята литературна Светая светих. По-скоро бих искал да споделя как  Варлам  Шаламов влезе в моята Зала на литературната слава. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна. След това започна своите „Колимски разкази“ – пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с много болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота!

И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички.