• Блог,  За книгите

    „Пеперудата“ (Анри Шариер)

    Това е може би един от случаите, в които съм категотричен, че филмът, създаден по книгата, е по-добър от самата нея. Именно заради Стив Маккуин и Дъстин Хофман посегнах към това четиво…и съжалих. Езикът е семпъл, да не кажа просташки. Повествованието е, признавам, динамично, но на моменти прилича на нескопосано залепена лента от детско рисувано филмче, прожектирано на диапрожекционен апарат „Пионер 1”. Погледната отвисоко, „Пеперудата“ ми прилича доста на ретро възхвала на усилията на един престъпник (в случая Анри Шариер) да избегне възмездието на закона. Категорично съм против всякакви препратки към „Граф Монте Кристо“, на каквито се натъкнах! Оставете Дюма там, където му е мястото – много високо, на лавицата…

  • Блог,  Пътувания

    ТЕЗИ ТРИ ДНИ

    Три вълнуващи дни. 1000 км по сложните пътища на републиката. Живописни гледки из цялата Златна Добруджа. В малката Каварна със скулптурите на големите Дио и Жоро Минчев и кротко приседналите край тях трима старци, споделящи красивата есенна утрин в градския парк. На нос Калиакра, където България сякаш потъва в синьо – зелените прегръдки на морето, а едно малко рибарско корабче бавно се отдалечава към хоризонта, следвано от ято кресливи чайки. На магичния Камен бряг, където човешкото и божественото се сливат в едно под тайнствения грохот на вълните, които се разбиват в брега, като стари мечти. На високото Шуменско плато, където залезът нежно се спуска над града, а ти имаш чувството,…

  • Блог,  В училище

    ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН

    Шофьорът изпи и последната глътка блудкаво кафе. Погледна картонената чашка с надпис „Espresso“, за да се увери, че е празна. Поразклати я с въртеливо движение на ръката, сякаш навиваше волана, и я запрати пренебрежително в коша. Посегна към джоба на ризата си, откъдето издайнически се подаваше кутия цигари. Понечи да запали, но видя часовника си, намръщи се и се отказа. Постоя още малко пред автобуса, като машинално приглаждаше с ръка измачканата си вратовръзка. Приличаше на участник в състезание за най-дълга брада, който нежно гали своята, отгледана с толкова любов и търпение. Празният автобус миришеше на застоял въздух и уморени хора. Шофьорът бавно се настани на мястото си и увеличи звука…

  • Блог

    ФИЛИП

    Беше събота. Един от онези дни в началото на септември, когато лятото сякаш бавно проумява, че скоро трябва да стяга куфарите си, пълни със сини спомени, следи от морски пясък и мидени черупки. А после, като обидено дете, започва да върти номера на хората. Слънцето става все по-срамежливо и внимателно. Морето забравя за своите обещания. А думата „чадър“ променя сезонно смисъла си. Дърветата принасят свидни първи жертви в името на есента – пожълтели листа, които падат уморени по улиците на шумния град. На всичкото отгоре миришеше и на печени чушки, а замирише ли веднъж на печени чушки – спукана му е работата на българското лято. Разхождахме се с жена ми…