„Пеперудата“ (Анри Шариер)

Това е може би един от случаите, в които съм категотричен, че филмът, създаден по книгата, е по-добър от самата нея. Именно заради Стив Маккуин и Дъстин Хофман посегнах към това четиво…и съжалих.
Езикът е семпъл, да не кажа просташки. Повествованието е, признавам, динамично, но на моменти прилича на нескопосано залепена лента от детско рисувано филмче, прожектирано на диапрожекционен апарат „Пионер 1”.
Погледната отвисоко, „Пеперудата“ ми прилича доста на ретро възхвала на усилията на един престъпник (в случая Анри Шариер) да избегне възмездието на закона.
Категорично съм против всякакви препратки към „Граф Монте Кристо“, на каквито се натъкнах! Оставете Дюма там, където му е мястото – много високо, на лавицата на класиката!
Две звезди от мен в Goodreads!