Блог,  В училище

МАЛКИТЕ МОМЕНТИ

За онези, „малките“, моменти в училище. „Малките“ моменти в малките междучасия, в които тичаш до учителската стая след поредния час. Превключваш бързо от проблемите Османската империя през XIX в. към причините и последиците от Великото преселение на народите. Купеното рано сутринта кафе отдавна се е превърнало в някаква студена кафява загадка, а телефонът ти показва няколко неприети повиквания.
Мислиш какъв доклад или отчет все още не си представил и дали някое дете от твоя клас не отсъства, за да звъннеш веднага на родителите. И въпреки всичко намираш секунди да забележиш безбройните детски лица, погледите, пълни с уважение, добронамереност или чисто детско любопитство. Намираш време да отговориш на усмивките, подарени ти толкова щедро. Дори ще се поспреш за миг. Ще успееш да дадеш уж набързо и между другото поискан съвет. Ще споделиш някоя толкова важна житейска истина, която си изстрадал и проумял навремето, защото би искал да предпазиш някого от някаква грешка. И ще прочетеш едно голямо „Благодаря!“ в нечий очи. А после просто ще смениш дневника и ще се приготвиш за новия час, защото десетте минути вече са свършили.
За тези, за „малките“ моменти, си мисля, които често остават недоизречени, недоуловени, но винаги са съпреживени.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *