МОЯТА ПРИЧИНА

Виждал ли си някога как се строи къща? Как се поставят основите й, за да бъде тя здрава и сигурна? Аз не съм. Но когато бях малък, имах детска играчка „Строител N 4”. Беше сред любимите ми. Още тогава разбрах, че ако искаш това, което правиш, да бъде здраво и сигурно, трябва да му дадеш най-доброто начало.
В по-широк смисъл това правим и ние в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик. И особено колегите от Начален курс, които са всичко за своите ученици. Осъзнах това преди години, когато веднъж отворих случайно вратата на един от вторите класове и видях как колежката Таня Бельова преоблича един малчуган със зачервени бузи, който явно беше прекалил с играта в пресния сняг, падащ навън, а изпотената му тениска виновно стои простряна на парното, докато съучениците му тихо решаваха задачи.
Помня, че горе-долу по това време трябваше да водя Човекът и обществото в 3 и 4 клас. Децата не бяха свикнали с мъж учител и често ме наричаха „госпожо“. Затова и понякога се шегувам, че съм бил цели две години „госпожа“. Впоследствие постигнахме компромисен хибриден вариант и аз станах „госпожин“.
И днес мислех колко отговорна е работата на колегите с най-малките, след като влязох в 1. Б клас на Ани Цурева. Когато чух как тези сладури групово изричат на глас, буква по буква, най-голямото колективно богатство, което имаме ние като българи – нашата азбуката, нашето А,Б, и как малката Анелия рецитира разпалено стихче за светите братя Константин – Кирил Философ и Методий. И тогава сякаш разбрах как се е чувствал онзи незнаен монах-черноризец през далечния IX в, докато слуша същото, но от първите славянски азбукарчета някъде в Преслав, Плиска или Охрид. Видях едва сдържаните сълзи на радост в добрите му очи и как дългата му бяла брада трепери от вълнение. И осъзнах за пореден път моята причина да бъда български учител днес, тук и сега.