За онези, „малките“, моменти в училище. „Малките“ моменти в малките междучасия, в които тичаш до учителската стая след поредния час. Превключваш бързо от проблемите Османската империя през XIX в. към причините и последиците от Великото преселение на народите. Купеното рано сутринта кафе отдавна се е превърнало в някаква студена кафява загадка, а телефонът ти показва няколко неприети повиквания. Мислиш какъв доклад или отчет все още не си представил и дали някое дете от твоя клас не отсъства, за да звъннеш веднага на родителите. И въпреки всичко намираш секунди да забележиш безбройните детски лица, погледите, пълни с уважение, добронамереност или чисто детско любопитство. Намираш време да отговориш на усмивките, подарени ти…