Лъчите на всеотдайното октомврийско слънце упорито се опитваха да се проврат през щорите на кабинета – като закъснели ученици, които бързат да хванат поне края на този трети по ред час. Палаво осветяваха детските лица и се отразяваха в кръглия часовник, който бях купил на промоция от Jysk в началото на учебната година. Според този строг педант оставаха само няколко минути до края на часа и началото на най-обичаното от всички време в училище – голямото междучасие. Вече бях дал домашната работа за „другия път“ (култов израз с особено значение и многопластов смисъл в училище) – речника с понятията и упражненията в учебната тетрадка. Довършвахме въпросите след урока, които отчаяно…