За Презвитер Козма и неговата „Беседа против богомилите“

Трябва да призная, че винаги съм посягал към Презвитер Козма само тогава, когато ми се е налагало, и само толкова, колкото ми е било необходимо. И в университета, и в училище. Винаги съм го приемал преди всичко като най-надеждния исторически извор за богомилите и богомилството.
По тази причина реших да провокирам сам себе и да направя още един прочит на неговата „Беседа“. Този път я прочетох цялата, опитвайки се да уловя някакви черти от характера на автора, които прозират зад думите му. Исках да го видя по човешки.
Опитах се да се надигна на пръсти и да оставя настрани чисто теологичната страна на нещата, ако изобщо е възможно и приемливо за ортодоксалните критици и читатели.
Мисля, че зад „Беседа против богомилите“ стои един невероятно интелигентен човек с широка култура и високо, не само за времето си, образование. Впечатлен съм от брилянтната риторика на писане на Презвитер Козма и финия му усет за дипломатичност. Той буквално жонглира с думите, но без да празнослови.
Завладяваща е неподправената емоционалност на текста, което не е чак толкова често срещано явление в средновековната българска, а и западноевропейска книжнина. За мен това е още едно доказателство, че авторът е вложил душата и сърцето си в написаното, защитавайки своята кауза.
Още едно достойнство на „Беседа“-та, според мен, е смелостта на Презвитер Козма да изрази свободно своята позиция. Нека не звучи кощунствено, но мисля, че ако той беше жив днес, би бил невероятно успешен блогър и инфлуенсър, формиращ мнения в някоя от социалните мрежи.
Насладих се на изрази като „лаете по тях като псета по конник“, „пияницата служи за смях на глупавите и за плач на мъдрите“, „тези техни думи са за смях на умните, защото подобно на гнила дреха не могат да се сберат на куп“ и др., които разкриват богатството и уникалната средновековна изразност на българския език.