Блог,  Личности

„ЗА УЧЕНИЕ СЪМ ДОШЪЛ…“

Често са ме питали „Коя е Вашата любима историческа личност?“. Обикновено отказвам да отговоря, защото не ми се струва особено удачно за нас историците да изразяваме пристрастия. И все пак, ние всички сме преди всичко хора. От позицията си на обикновен човек споделям особените си симпатии към Захари Стоянов (1850 – 1889). Може би една от причините за това се крие в детството ми и спомена за невероятната игра на българския актьор Стоян Стоев (1941 – 2000). Справка: българския сериен филм „Записки по българските въстания“ (1976 – 1980 г.). Този човек просто се сля с образа на бай Захари, извиси го и го обезсмърти. Дано е светло на душата му там, където всички един ден ще отидем!
По-късно прочетох и самата книга, което беше поредната „тухла в стената“. Винаги ще се възхищавам на онзи искрен свещен стремеж на овчаря Джендо към знанието и самообразованието. („За учение съм дошъл! Не да ям ляб!“). Онази негова неподправена упоритост, постоянство и енергия, които винаги е носил със себе си по дългия път от родното си котленско село Медвен до Народното събрание на свободна и обединена България, на която посвети живота си.
Ето защо бях особено горд и щастлив, когато преди дни разбрах, че в родния ми град – Пазарджик – вече има негов паметник, издигнат изцяло със средства на частни дарители! Автор на композицията е скулпторът Жорж Трак.
Респект и към Община Пазарджик за това, че за пореден път подкрепят богоугодно дело като това!
България ще има…въпреки всичко!

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *