„Търговска къща“ (Джеймс Клавел)

За пръв път посегнах към Клавел и неговите книги в далечната вече 1993 г., по време на лятната ваканция между 10-ти и 11-ти клас. Помня, че неговият „Цар Плъх“ дотолкова ме грабна, че нямах търпение да започнем училище, за да споделя впечатленията си с моята учителка по литература – г-жа Валерия Ангелова, която безкрайно обичам и уважавам и до днес. Тогава нямаше социални мрежи, нито групи, в които се публикуват снимки на скъпоструващи булевардни романчета, редом до кристални чаши с вино или на фона на красиви морски залези. Четенето беше само по себе си нещо като свещена автотерапия и интелектуална самозащита, а не показно фукане и бизнес, в което, за съжаление, се превръща то днес. Но това е друга тема.
Още тогава, преди 25 г., се влюбих в този мъж – Клавел. Той стана един от любимите ми разказвачи. Докосвах се в внимание и нежност към всеки един от романите му. Учех се от тях на мъдрост, търпение и сила. Опознавах, доколкото е възможно, тази необятна и нелогична вселена – светът на Азия.
Днес, след толкова много години, стоя на предпоследната спирка на Сагата – „Търговска къща“, която току-що завърших и се опитвам да я осмисля. Със сигурност ще взема от нея много – мисли, емоции и преживявания. Също толкова много няма да мога да проумея. Но с книгите е така. От тях взимаме толкова интелектуален и емоционален заряд, колкото можем да носим към настоящия момент от своя живот. „Джос“, както казват китайците – нещо като съдба, свръхестествена предопределеност, прищявка на боговете.
Винаги са ме впечатлявали чисто човешките, „обикновени“, истории. На пръв поглед „Търговска къща“ не е точно това, но само на пръв поглед. Нещата в Азия не винаги са такива, каквито изглеждат. Някъде сред световните проблеми на Студената война, корпоративния свят на интересите, парите и борсовите спекулации, Клавел умело вплита и човешките отношения, чувства, стремежи и слабости. Поставя теб и героите си пред морални дилеми и избори, пречупени през призмата на Изтока. Въвежда те в един свят, който се подчинява на собствени закони и има свои пътни знаци: Чест, Дълг, Престиж, Лоялност, но с източен привкус. Впечатли ме отново голямата любов, с която Клавел развива и обогатява героите си, както и умението му да ги движи леко и грациозно по шахматната дъска на събитията в романа. Всичко това превърна „Търговска къща“ в една от онези книги, за които казвам, че „не ме оставят намира“, докато не ги прочета.
Трябва да призная, че търсех някакво послание, което авторът е оставил лично за мен в книгата си – нещо, което да ме докосне и одухотвори. Открих го в онази влажна и задушна вечер, в която тайпана Дънрос, загледан във вечерните светлини на Хонконг, тихо казва сам на себе си „Боже, колко е хубаво да си жив!“.